Философия на Новото време

Изискванията към студентите:

• Присъствие на поне половината занятия.
• Писмено и устно аналитично представяне на избран откъс от философско произведение според следния план.

В таблицата по-долу се представят отделните седмични занятия, както и произведенията, върху които ще работим и върху които се правят аналитичните представяния:

Разширен конспект за семинарните занятия

По-надолу са включени не само темите, които разглеждаме, но и допълнителни произведения, подредени в хронологичен ред на тяхното написване.

• Франсис Бейкън (1561-1626) - „Нов Органон” (1620)
• Рене Декарт (1596-1650) - „Размишления върху първата философия” (1641)
• Барух Спиноза (1632-1677) - „Етика, доказана по геометричен начин” (1677)
• Джон Лок (1632-1704) - „Опити върху човешкия разум” (1689)
• Джордж Бъркли (1685-1753) - „Три диалога между Хилас и Филонус” (1713)
• Готфрид Лайбниц (1646-1716) - „Монадология“ (1714)
• Дейвид Хюм (1711-1776) - „Изследване на човешкия разсъдък” (1748)
• Жан-Жак Русо (1712-1778) - „За обществения договор, или принципи на политическото право” (1762)
• Имануел Кант (1724-1804) - „Критика на чистия разум” (1781/1787) и „Критика на способността за съждение” (1790)
• Георг Хегел (1770-1831) - „Феноменология на духа” (1807)
• Карл Маркс (1818-1883) - „Капиталът. Критика на политическата икономия” (1867)
• Чарлс Пърс (1839-1914) - „Как да направим идеите си ясни” (1878)
• Фридрих Ницше (1844-1900) - „Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого“ (1885)
• Едмунд Хусерл (1859-1938) - „Идеята за феноменологията“ (1907)
• Мартин Хайдегер (1889-1976) - „Що е метафизика?” (1929)
• Уилард Куайн (1908-2000) - „Две догми на емпиризма“ (1951)
• Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) - „Философски изследвания” (1953)
• Жак Дерида (1930-2004) - „Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки“ (1967)